Независимостта – това е… 

     Независимостта - това е, когато се появиш на бял свят в родилен дом, който е без най-стерилните на света съветски хлебарки, но със спринцовки за еднократна употреба и с пелени.

     Независимостта - това е, когато баща ти отиде да те регистрира, за да получи документ, че наистина си се родил, и наистина те нарече в чест на дядо ти Ригор, а жената, която стои там, не вади от чекмеджето "Справочник на личните имена на народите от СССР" и не го размахва с истерични викове пред баща ти, че той без проблеми може да нарече сина си Фейзула или дори Мамай, но в никакъв случай Ригор - не може, защото такова име не съществувало в природата ( а съществува „нормалното име Григорий”)

     Независимостта - това е, когато тръгнеш на училище, да те учат на твоя език (а момиченцето Гражина, което ти е харесвало в детската градина - на нейния език, твоят съсед Миша, чийто баща се казва Исак - на неговия, а другият твой съсед Альоша, чиито родители са се преместили тук, защото в техния град на Волга, за да купят мляко, трябва да се редят от пет сутринта на опашка - на неговия). Ще те учат на твоя език, без да е необходимо баща ти и майка ти цяло лято да събират подписи по апартаментите от хората, които не че не искат да учат децата си, както искат твоят татко и майка, но просто никога не са мислили за това, защото са пораснали при интернационализма. И няма да се налага директорът три пъти да губи тези заявления, секретарката - два пъти, и през първия септемврийски ден няма да чуеш, застанал до другарчетата си, че "от година на година се разхубавява материалната база на нашето училище" - на руски, а щом влезеш в класа, няма да узнаеш, че благодарение на неуморните грижи на партията и правителството на целия ви клас се пада един буквар и две математики на родния ти език.

     Независимостта- това е, когато твоята дружина не се съревновава да носи името на Павлик Морозов, защото всички прекрасно знаете колко Павлик е обичал баща си.

     Независимостта - това е, когато станеш студент и на лекциите по висша математика твоят мургав връстник от Мадагаскар, който учи с парите на своята, а не на твоята държава, те попита какво значи думата "вероятност" и ти му я обясниш на френски.

     Независимостта - това е, когато служиш в армията не по-далеч от граничното село или град на твоята страна, когато никога не те карат да боядисваш тревата зелена и не ти заповядват да почистиш територията "от тук до обяд".

     В неделя ще можеш да се прибереш при родителите си и да видиш момичето си, но никой не ще те нарича "картофаджия", а твоя приятел - "черножълт", понеже мислите и говорите насън на своя език, отличниците по бойна и политическа подготовка в процеса на тази подготовка няма да ти правят "велосипед" и никога не ще вадиш сапьорната лопатка, за да се окопаваш при Баку или край Тбилиси.

     Независимостта - това е, когато твоето момиче ти каже, че през почивните дни иска да отскочите до Виена и ти с чиста съвест й обещаваш, че в събота ще си пиете кафето пред двореца Шьонбрун и знаеш, че преди да отпътувате, никой няма да се интересува дали като дете си бил евреин, а също дали си пътувал преди в чужбина и щом си се върнал - с каква цел си постъпил така.

     Независимостта - това е, когато на Задушница, спомняйки си за мъртвите си близки, ще отидеш на гробищата и ще занесеш цветя, а няма да изпитват върху теб нервно-паралитичен газ или нови модели палки.

     Независимостта - това е, когато твоят син е донесъл "отличен" от училище по история и го похвалиш, че е отличник не по предмета, който разказва за Ледовата битка¹ и за победата на колективизацията, а който учи за Грюнвалд,² спасил твоя народ от гибел, и казва истината за властта, разстреляла твоя дядо и уморила баба ти от глад.

     Независимостта - това е, когато при теб намине певец от Ню Йорк, вие пийнете по чашка, а сетне учтиви чичковци в цивилни костюми не ти предлагат подробно да напишеш къде и какво сте пили и кого сте хулили при това.

     Независимостта - това е, когато никога не ще чуеш от екрана на телевизора как твоят президент поучава съотечествениците ти: "Хто как хатит, той так и гаварит",³ защото твоят президент е образован човек и все знае поне един език.

     Независимостта - това е, когато от телевизионните предавания и от вестниците внезапно изчезнат писмата на неуморно-тайнствените  ветерани с разобличения за  екстремистите  от демократичните движения, които не мирясвали и само разпалвали междунационална вражда между теб, Альоша и Миша, дето баща му се казвал Исак, а също и Гражина, която отдавна ти е жена, с цел да предизвикали между вас кървави сблъсъци и да сложели край на добрия ни живот.

     Независимостта - това е, когато никой не те плаши, че твоят народ нямало да оцелее без великия голям брат, защото нямал боксити и елмази, и ти разбираш, че напразно досега си съжалявал горките белгийци и холандци, които нямат нито боксити, нито елмази, нито дори голям брат.

     Независимостта - това е, когато тировете с надпис "Центроизнос" (видял ли е някой поне веднъж такива тирове, но с надпис "Центровнос"?) спират не пред нечии, а пред нашите магазини.

     Независимостта - това е, когато внезапно се окаже, че и у нас имало умни хора и ако - не дай, Боже! - избухне завод или ни сполети някаква друга напаст, не става нужда да чакаме пристигането на комисия от московски умници.

     Независимостта - това е, когато на смъртното си легло знаеш, че щом смениш този свят с по-добрия, на мястото на черквата или на костьола, където са те кръщавали и където си се венчал, няма да изкопаят дупка с кална локва в средата и няма да построят басейн “XXVIII конгрес на КПСС”, а гробището, където ще почиват твоите кости, няма да се превърне в боклучав парк за отдих и култура с разхвърляни празни бутилки, носещ името на другаря Горбачов или на другаря Ленин.

     Независимостта - това е...

     Независимостта - това е, когато от раждането до смъртта се чувстваш свой човек в своята страна.

     Вярвам, че някога ще бъде така.

     Защото инак не си заслужава да живеем.

     Превод от беларуски Пенка Кънева